Articles

  • 2 New Tracks For Free Download !

    27 Dec 2008, 09:05 by myendeavour

    Hope you all had a great xmas !

    We have 2 new tracks up for FREE download...just follow the path to our new mini EP below:

    http://www.last.fm/music/My+Endeavour/What+You+See+Is+What+You+Get

    Have an awesome New Year !

    Enjoy !
  • 30 Jahre Punk/ 30 years punk: myspaceblog vom 3.12.2007

    22 Dec 2008, 16:29 by twmia


    Kaum zu glauben 30 Jahre Punk. War das nicht erst gestern?
    Was war damals 1977 eigentlich der Auslöser?
    Musikalisch:
    Die frühen 70er waren bestimmt zum einen von Musikern, die professionell waren, möglichst mit musikalischer ausbildung. Anders ausgedrückt, alle mussten perfekt Gitarre spielen können. "No stairway to heaven, please!" eben. Zum anderen bombastische Bühnenshows, die kaum noch bezahlbar waren. David Bowie, Alice Cooper und am Ende der 70er dann der Höhepunkt: Pink Floyd, die im Fernsehen ihre Fans anbettelten, die viel zu teuren Konzertkarten zu kaufen, damit sie nicht Pleite gehen. Bestimmt wurden die 70er aber auch von Discomusik, Musik für die Mittelschicht, die sich teuere Klamotten, Discotheken und Lifestyle leisten konnten.
    Da kam in England die Losung zurück zu den Wurzeln des Rock'nRoll, Musik mit drei Akkorden. Ähnlich wie die schwarzen Kids in Amerika den Weg zu Rap'nScratch gingen, hiess es in England jeder kann Musik machen, egal ob er spielen kann oder nicht.
    Das was die Beatgeneration der 60er vorgemacht hat, wurde wieder wichtig. Die Kids machten ihre Musik selber. Einen Unterschied gab es: Die Beatgeneration hatte Ziele, vor allem politische. Die Kids des England Mitte der 70er hatten keine mehr.
    Politisch:
    Anfang der 70er steht die Welt vor dem Atomkrieg, Massenentlassungen im Zeichen der Rationalisierung mit Zukunftsaussicht Massenarbeitslosigkeit.
    Die Unterschicht in England lebt in Armut, die vergleichbar war mit dem Süden Italiens, statistisch unteres Ende im Europavergleich. Familien untervermieten die Kinderzimmer, um über die Runden zu kommen. Schulische Chancen gleich Null. Zukunftsaussicht der Unterschichtkinder, Arbeitslosigkeit.
    Antwort der englischen Politik auf die Probleme der Jugend ist Polizeigewalt.
    Die Generation der Endsechziger, hat den Jugendlichen auch nichts zu sagen.
    Die Lösung der Kids ist die Absage an die Gesellschaft, die Gesellschaft findet ohne sie statt, also können sie auch einfach aus ihr verschwinden. Verschwinden in Drogen, Alkohol und Musik. "Sex & Drugs & Rock'nRoll".
    Aber ohne die intelektuelle Verklärung der Psychedelischen Musik der 60er.
    "Null Bock auf nichts"
    Die Erwachsenen begreifen gar nichts. Der Begriff der "Null Bock-Generation" wird eigentlich als Negativbezeichnung geboren, aber er wird von den Betroffenen einfach zum Markenzeichen gewandelt.
    "Ich geh kaputt. kommst du mit?"
    Der Punk wird Sprachrohr einer Generation, deren Zukunft schon zu Ende war, als sie geboren wurden.
    Und vielleicht war der wahnsinnige Erfolg dieser Musik auch etwas, was die Welt im Endeffekt wachgerüttelt hat. War und ist ja auch laut genug.

    I could not believe 30 years punk now. Wasn't it yesterday? What was the trigger back in 1977?
    musical:
    The early 70s have been determined on the one hand by musicians, who where professionals, with musical education. Let me tell it in another way, all guitarplayer had to be perfekt- "No stairway to heaven, please!" On the other hand bombastic stageshows, much too expensive. David Bowie, Alice Cooper, and end of the 70s the climax: Pink Floyd begging their fans in TV for buying the much to expensive tickets, so they would not get bankrupt. Determined have been the 70s too from discomusic, music for the middle class, who can effort expeensive clothes, discotheques andthe lifestyle.
    At this point in the UK came a new way back to the roots of Rockn'Roll, music with tree chords. Like the black Kids in usa, who began to rapn'scratch, every Kid in england started to make music, if they could play or not.
    What the beatgeneration teached them, would be basic again. The Kids made their music themself. But with a difference: The beatgeneration had goals, most of them politicla. The Kids in the UK in the mid 70s did not have one.
    political:
    At the begin of the 70s the world just was falling in an atomwar and faced mass unemployment they called rationalization.
    The underclass in the UK lives in poverty, like the people in south Italy, on the statistical end in europe. Families have to rent the childrens room to get enough money to live. Chances in school are Zero. Future perspective of under class kids, unemployed. The answer of the goverment is violence.
    The Generation of 68 has nothing to say to those kids.
    The solution of this kids is simple, denial of the society. The society happens without these kids, so they just could vanish from it. Vanish in drugs, alcohol and music.
    "Sex & Drugs & Rockn'Roll"
    But without the magic of the psychedelic music of the 60s.
    "No Future!"
    The parents do not understand anything. As the kids just have no ambitions to anything. The adults call them the "No Future- Generation!". This was the biggest critic the adults make. But the kids made it to their lifestyle, doing nothing, wanting nothing, just getting "pretty vacant", as the sex pistols mention it in one of their songs.
    So Punk would become the organ for a whole generation, whose future has already ended as they where born.
    And maybe this loud organ and its succes was it, what made the world awake.
  • Seen Live 2008

    24 Dec 2008, 02:15 by ToastbrotKevin

  • Indie/Alternative Band a'tris Releases Automatic Doors MP3

    12 Dec 2008, 17:13 by musicdish

    "'Automatic Doors' brings a fresh sound to the indie/alternative world and delivers a rock song that will be in your head for days. a'tris are really taking off, as evidenced by their recent winning of the Airplay Direct's 'All Things Digital Alt. Rock / College / Indie Rock' artist contest. This song is a great example of what a'tris are all about. Needless to say, 'Automatic Doors' is highly recommended." - Eric Hartline, MusicDish

    Download a'tris' "Automatic Doors" MP3
    http://www.musicdish.net/mp3/atris_Automatic_Doors.mp3
    http://soundcloud.com/atris/automatic-doors-1

    About a'tris
    Based out of Boston, MA, this foursome keeps it real and down to earth, using music as an uncontrived conduit for self-expression. "Every musician wants to feel like they're unique and doing something that's never been done before," say the members of a'tris. "But let's face it: you need to use an agreed-upon vocabulary to describe your music to others. As a musician, you have to come to terms with this as a necessity to discuss your music." Heavily influenced by the jazz, classical, and progressive rock genres, a'tris not only gives us music as a language, but also as a soundtrack to our lives. "Music and film are inherently intertwined," says Taylor. "I frequently look to film for inspiration and hope that my music has a bit of cinematic flair."
    http://www.atrishq.com/
  • 60er Jahre / the 60s

    20 Dec 2008, 20:40 by twmia

    In den 60ern gab es eine Revolution in der Musik die ihresgleichen suchte. Millionen von Kids in aller Welt kauften sich Gitarren, Ok manche auch Bass und Schlagzeug, aber vor allem Gitarren.
    Auch mein Bruder kaufte sich Anfang der 60er eine Gitarre und spielte in einer Band. Eigentlich konnten alle gar nicht spielen, aber das war egal. Die Kids übten und weil sie eben eigentlich nicht spielen konnten machten sie etwas völlig neues aus den alten Rockn'Roll Stücken und sie machten eigene Stücke, nach eigenen Regeln.
    Viele gingen in die grossen Städte, wie meine Schwägerin, die damals nach Hamburg ging und tatsächlich abends im Star Club den Bands zu hörte.
    Einige von diesen Kids nannten ihre Bands the Beatles, the Rolling Stones, the Rattles oder the Lords. Sie spielten einfach überall wo es möglich war, traten auf in allen Clubs und Vereinen wo die Kids sich damals trafen.
    Zur gleichen Zeit entstand eine Beatkultur, die zu allererst eine Kultur der Literatur und Kunst war, deren Musik zu Anfang vor allem Jazz war, die aber auch eine neue Art der Gemeinschaft und des Zusammenlebens suchte.
    Schnell war die Musik der Kids ein Teil der Beatkultur. Und auf einmal waren diese Kids, die sich Beatles nannten und Rolling Stones berühmt.
    Nicht alle wurden berühmt, aber diese Kids hatten gezeigt, daß man eine Musik machen kann ohne die Musikindustrie.
    Bis dahin waren musikalisches Talent, Genie und teure Ausbidlung Voraussetzung für Erfolg im Musikbusiness. Die Plattenfirmen und Komponisten bestimmten, was die Musiker spielten. Aber jetzt waren es auf einmal Unterschicht Kinder, die bestimmten, was gute Musik war. Und es war nicht nur gute Musik sondern genaile Musik, die die Welt für immer verändert hat.

    In the'60s there was a revolution in the music wich never happened before. Millions of kids around the world bought guitars, Ok also some bass and drums, but mostly guitars.
    Even my older brother bought one in the early' 60s and played guitar in a band. Actually, they don't even know how to play, but that was unimportant. The kids practiced and while they actually could not play, they made something completely new from the old Rockn'Roll songs and they made their own songs, according to their own rules.
    Many moved to the big cities, like my sister in law, who moved to hamburg and really spent her evenings in the Star Club listen to the bands playing there.
    Some of these kids called their band The Beatles, The Rolling Stones, The Rattles and the Lords. They played simply everywhere it was possible occurred in all clubs and clubs where the kids then met.
    At the same time, a Beat culture rised, first of all a culture of literature and art was their early music jazz, but also new thoughts of community and togetherness.
    Quick was the music of the kids a part of the Beat culture. And at once, these kids like the Beatles and the Rolling Stones have been famous.
    Not all were famous, but these kids had shown that one can make music without the music industry.
    til then only musical talent, genius and expensiv education have been the prerequisites for success in the music business. The record companies and the songwriter determined what the musicians played. But now underclass Kids, have been the ones who told what good music was. And it was not only good music, it was genious.
  • Australian Bands

    10 Dec 2008, 20:24 by twmia

    Die letzten Tage habe ich mit meiner Frau zusammen wieder ein bisschen neue australische Bands entdeckt.
    Mein Bruder lebte in Australien und dadurch hatte ich immer einen Bezug auch zur dortigen Musikszene.
    Was ich immer schon bewundere ist, daß die Australier eine unvoreingenommene offene Art haben mit ihren Musikern und Bands umzugehen. Die Musikkultur ist einfach völlig im Leben integriert. Bands spielen in Pubs und bei öffentlichen Veranstaltungen überall im Land.
    Auch die Musikindustrie fördert Bands ohne Blick auf internationale Charts oder Trends.
    Sehr erfrischend und unkompliziert.
    Anders wie hier in Deutschland, wo Bands immer ausserhalb der Öffentlichkeit arbeiten und spielen müssen. Wo nur mit Mühe überhaupt ein Intersse der Musikindustrie erreicht wird und nur kleine Nischen bedient werden.
    Aber auch anders wie in den USA, wo immer auf den ERfolg und die Chartplazierung geschielt wird.

    The last few days I discovered with my wife together again a bit of new Australian bands.
    My brother has lived in Australia and therefore I had also always a reference to the local music scene.
    What I admire is that the Australians have an unprejudiced open way to cope with its musicians and bands deal. The music culture is totally integrated in life. Bands play in pubs and at public events throughout the country.
    Even the music industry promotes bands without regard to international charts or trends.
    Very refreshing and uncomplicated.
    Unlike here in Germany, where bands always have to work and play off the public. Where they are finding it hard to break through the music industry interests and only small niches to be operated in.
    But also unlike in the U.S., where everyone just looks on the success and chartPlacement.
  • New track! Luke Sneyd's "Wheels Come Off"

    8 Dec 2008, 16:50 by pseudometa

    I'm Luke Sneyd, a Toronto-based musician. My first record, All of Us Cities, came out about a year-and-a-half ago, and it's been snaking its melodious way around the world like a packet bouncing from node to node (wow, that's one geeky analogy...).

    Recently I've been in the studio with my band, recording our next EP. After six months of work, the songs are mixed, mastered and put to bed. The boys and I are pretty pleased with the results, five massive tracks to pummel your brains with a barrage of repeated sonic epiphanies. Hence the title the Salvo EP...

    Still a mess of work to be done, the artwork rigamarole, pressing and other release options like download cards, which a lot of bands are using as a cheaper alternative to producing CDs. (Editorial aside: would you be more likely to buy a CD, or a digital download?) Expect the full EP to surface early on in the new year.

    In the meantime, because sharing is a good and righteous thing to do, the lead track "Wheels Come Off" is available now for streaming and download at MySpace and ReverbNation. It's a bit of a soaring, brilliant beast, a six-minute slab of all the new band can do. Check it out, and let us know what you think! Plenty more to come....

  • ZHANNA IN LUZ DE GAS

    7 Dec 2008, 12:55 by zhannamusic

    Os recordamos que el próximo

    Jueves 11 de Diciembre ZHANNA tocara

    en Luz de Gas de Barcelona

    21.30h (apertura de puertas) a las 22.00h

    Precio entrada: 10€ sin invitación.


    La banda que la acompañará son:

    Charly Chicago (Sound Sistem , Sintetizer) , Daniel Levy (Drums) , Miguel Neto(Bass), Gabi(Piano), Laura Ortiz y Carla (coros).

    El concepto escénico es de Arturo Arpa y con visuales de Area3.

    El show será muy especial, con una sorpresa: ZHANNA hará un adelanto

    de su nuevo disco y nuevas canciones que incluirán el singel y videoclip de

    “Playing Sadist” realizado por: BCNIdeas

    Zhanna

    ZHANNA IN LUZ DE GAS

    MYSPACE

    ZHANNAMUSIC.COM
  • И какво стана през 2008?

    6 Dec 2008, 15:53 by VelBG

    През 2008 излязоха немалко неща, някои дългоочаквани, някои изненадващи; приятни изненади и разочарования.

    Рок ветерани




    Едно от големите имена в историята на музиката, Queen, издаде пръв студиен албум от 13 години насам. И за жалост, той не би могъл да бъде по-далеч от златните години на групата с Freddie Mercury. Вместо амбициозните и иновативни песни с помнещи се мелодии и оригинални аранжименти тук има традиционен рок-енд-рол, който не блести с нищо особено. Paul Rodgers, макар и да се старае, съвсем не е вокал от класата на предишния, а почеркът му е навсякъде тук - за жалост The Cosmos Rocks звучи повече като не особено добър албум на Freeили Bad Company, отколкото като Queen. Все пак не е съвсем лош, има някои прилични песни, които бегло напомнят за величията, които са били преди десетилетия, но дори и те по-скоро те карат да завъртиш A Night at the Opera, отколкото настоящата творба отново. 4/10



    Uriah Heep също се завръщат след 10годишно преоткриване на миналото и активна концертна дейност на всевъзможни места(че дори и у нас, няколко пъти). Не е съвсем учудващо, че новата им творба, Wake The Sleeper, звучи малко ръждиво - все пак за последно Heep не са пускали нов материал от 1998. И ако песни като Overload, What Kind of God и Angels Walk with You моментално се превръщат в Heep-класики, то голяма част от останалите парчета звучат еднотипно и мудно, макар и да са сред най-твърдите неща, които са правили. В албума липсва баланса на Sonic Origami и Sea of Light, като няма дори една балада. Вокалните хармонии също са рядкост. Като цяло звучи като Deep Purple, и ако динозаврите от Heep искат да напишат нещо наистина стойностно толкова късно в своята кариера трябва да се постараят повече. 6.5/10



    Нов албум издадоха и Marillion. Носещ малко непривичното и странното за групата заглавие Happiness Is The Road, той е смирен и все пак приятен опит за поп-прог рок. Определено дори и на 25 години, групата е способна да пише качествен материал, както в музикално, така и в текстово отношение, но проблемът тук е, че малко са се престарали - албумът е двоен и преваля 100 минути, което неминуемо води до разлика в качеството на песните. Ако бяха свили количеството за сметка на качеството, албумът би се наредил сред най-добрите неща в каталога им, но в този си вид е почти невъзможен за слушане наведнъж. Все пак, когато слушателят отсее песните, които си заслужават, те наистина въздействат. Дано да е така и на 21ви февруари, когато ще видим някои от тях на живо. 7/10



    Asiaпък записаха пръв албум в оригиналния си състав от 25 години насам. Носещ очевидното заглавие Phoenix, той е улегнал и не твърде сложен прог рок, очевидно написан от хора, които знаят какво са, и които не се правят на нещо друго. Не липсва нищо от каталога на групата - напластени клавири, силни мелодии, някои по-сложни композиции(като великолепната Parallel worlds/vortex/deya), инструментално майсторство и топлите вокали на John Wetton. Phoenix може и да е здраво закотвен в '82, до дебюта и големия успех на групата, но те нямат нищо против. 7.5/10

    Рок / Alternative




    Pendragonпредизвикаха фурор с новата си творба, наречена Pure. Макар и за известно време да оглавяваше всевъзможни потребителски класации, над албуми като The Wake и Misplaced Childhood, това е доста пресилено. Pure е доста приятен албум, черпещ вдъхновение от Marillion и Pink Floyd, но далеч не е велик такъв. Като цяло Pure по-скоро пренаписва горните, отколкото влага нещо свое, ориентиран е към това да спечели техните почитатели, а не нови такива. И в това няма нищо лошо, разбира се. Особено ако човек е сред първите. 7.5/10



    Една от най-приятните изненади на годината за мен е завръщането на Goldfrappот клубен денс към електроника за слушане със Seventh Tree. Felt Mountain, техният дебют, е един от големите албуми на десетилетието, и определено в ограничаващия жанр на клубната музика те не могат да реализират дори половината от потенциала си. Все пак, да се надяваме, че са направили достатъчно средства, за да могат да правят каквото си поискат от тук нататък. Колкото Felt Mountain беше студен и неземен, толкова Seventh Tree е човешки и топъл, и не в лош смисъл. Определено тук няма Utopia, но песни като Little Bird и Monster Love няма как да не причинят топла въздишка. Посоката, в която се развиват Goldfrapp, определено е правилна, и се надявам да продължат да правят крачки напред, а не встрани. 7.5/10



    Друга много приятна изненада беше може би най-популярният албум тази година - Viva la Vida. Coldplay правят ако не дръзка, то решителна крачка от поп към по-сериозна музика, и това е поне отчасти благодарение на Brian Eno, продуцирал творбата. Тук липсва подходът от предишните им албуми 'сингъл до сингъла', което прави цялостната творба по-силна просто от сбор на песните й. Някои от композициите се състоят от няколко части; има и песни по 7-8 минути. Дори и пилотният сингъл, превърнал се в абсолютен хит, Violet Hill, няма конвенционална структура. Радостно е, че такъв наистина хубав албум се харесва на широката публика, и Coldplay определено ще бъдат под напрежение да напишат нещо поне толкова добро. 7.5/10



    След петгодишна пауза и смени в състава на сцената се завръщат и Tindersticks. Последните им няколко албума са доста лежерни и далеч от идейната мощ на първите три, а в последно време соловите на Stuart Staples са по-добри от тези на групата. За щастие обаче, The Hungry saw ни най-малко не отговаря на това описание. Tindersticks звучат преродени, имащи нещо ново да кажат, преосмислили миналото си и гледащи към бъдещето. Вокалите на Staples са все така пропити с алкохол, цигари и меланхолия; поезията му е декадентски-рефлективна, а музиката - запомняща се, естетска и внимателно аранжирана. Това важи за всички песни на албума, но трябва да отлича The Other Side of the World, която се нарежда сред най-добрите моменти в историята на групата и е достойна за втория албум. Лично за мен, това е песен на годината. 8.5/10



    The Hungry Saw би бил и албум на годината, ако не се беше появил изневиделица вторият солов албум на Brett Anderson, наречен Wilderness. Славата и известността отдавна са напуснали бившия вокал на Suede, и той ясно съзнава това. Anderson вече не е младеж на двадесет и няколко с глам имидж и скандално мелодраматичен личен живот. Прекрачил 40, той се е лишил от всяка поза и излишна мелодрама. Но времето отличава поетите от позьорите - пред нас се показва чувствителен и земен човек, запазил стремежа към красиво в себе си. И именно това отразява музиката му - в Wilderness има девет песни, в които почти всичко е дело на самия Брет - пиано, китара, вокали, текстове. Партнира му само челист и на една песен - вокалистка. Самите песни са изцяло акустични, без излишен кич, с красиви и прости мелодии, и на места болезнено искрени стихове. Дори след няколко десетки завъртания, албумът не омръзва и въздейства по същия начин, както и първия път. Brett Anderson е създал малко бижу, най-добрата му творба от бляскавия кристал Dog Man Star насам. 9/10

    2008 определено имаше какво да ни предложи, да се надяваме, че догодина новопоявилите се албуми ще бъдат дори още по-стойностни.
  • New Classic Metal CD - Omnium Gatherum - The Redshift

    3 Dec 2008, 20:47 by ripplemusic

    As Racer and I have mentioned in numerous posts and podcasts, there has been an incredible output of music from Sweden and, to a bit of a lesser degree, Norway. Up to now, very little has been said about their Scandinavian neighbor, Finland. Not that there isn’t a massive music scene going there, it’s just that we haven’t been able to get away from the magnetic pull of these two countries to inspect it further. Attention all Finlandians, send us your huddled masses! We need to hear more of your music!

    What has inspired this call to the masses is a band called Omnium Gatherum. During my first spin of their latest album, The Red Shift, I thought to myself, ‘Self . . . this is one of those Gothenburg bands from Sweden doing what those Gothenburg bands do.’ Ah contraire, Omnium Gatherum do have those moments, but I found on deeper inspection that the melodies were so much more endearing than those of the Gothenburg crowd. These are the types of melodies that stick with you like tree sap at Christmas. Though I’m not going to go as far as to say this is a completely unique album or a different take on the genre, I am willing to say that The Red Shift is an album that has pulled on my heart strings in ways that In Flames and Dark Tranquility never have. Read more at:
    Omnium Gatherum
    Omnium Gatherum