2009 донесе много силни издания от имената, от които очаквах да получа това. А като абсолютно нови открития през последните няколко месеца...
- една малка дама от Виена, Soup & Skin, която тази година издаде дебютния си албум, който е едно от най-самовглъбяващите, мрачни и хаотично-хармонични неща, които съм чувал...някога. Досега не съм определял някаква музика като хипнотизираща, но мисля, че тази дума би отивала на музиката й.
- след като ми попадна Self-Portrait окончателно Джей-Джей Йохансон (Jay-Jay Johanson) за мен е един от принцовете на меланхолията. И надали някой е очаквал толкова демоничен албум от него, като се има предвид някои от по-старите му творения, които са на другата крайност.
- Marillion и New Model Army покрай концертите им в София. И за двете групи имах различни впечатления и очаквания от това, което впоследствие се оказа, че са...
- саундтраците на Clint Mansell и Trevor Jones покрай новата ми (закъсняла с няколко години) страст - киното.
- и покрай него саундтрака на Eddie Vedder към "Into The Wild" на Шон Пен
- Leo Abrahams, когото открих покрай предстоящия соло албум на Брет Андерсън - "Slow Attack".
...after the bars turn out their lights and send the autos swerving into the loneliest evening and I am finally seeing why I was the one worth leaving...
Indioteque
нови банди/албуми