RSS
  • EPIC

    8 Sep 2009, 00:33 by ivanko021

    Fri 14 Aug – Spirit of Burgas

    Измина почти месец от първия ден на фестивала Spirit of Bourgas и размазващия концерт на великаните Faith No More. Месец в който се случиха много неща които ще помня и чието начало на 14 август няма да забравя. Но да започнем от самото начало...

    Тъй като така и не успях да заспя през нощта, пътуването до Бургас мина адски бързо. След известно чакане на гарата и впоследствие щъкане из града успяхме да се посъберем, но така и не можахме да изпълним пъкления ми план да се съберем всички мои хора и всичко хора на всички мои хора (нищо - догодина повече xD). И така часовете се нижеха, ние си щъкахме наляво и надясно из града, хапвахме (да живее огромното количество сандвичи в мешката, които ми спасиха живота), пийвахме (така и не опитахме така култовото Бургаско, ама карай - догодина!), че дори се поразтъпкахме с едно топче хек (за сметка на случайните (възмутени) минувачи, разбира се!)... вече бе започнало да се свечерява и от сцените се чуваше музика, когато решихме, че е добре да се вмъкнем най-после.

    Когато пристигнахме при входовете гледката бе леко ужасяваща - "опашката" беше под формата на митингова тълпа, но ние извадихме късмет и незнайно как минахме доста бързо. Само не разбрах защо имаше нужда билетите да се проверяват на 2 места, само ни забавиха и изнервиха, някои дори освиркваха горките хора на входовете (добре, че не се записах доброволец), които едва ли имаха вина за слабата организация на тазгодишния фест. След като най-сетне преминахме през ада на входа, се озовахме насред алеята, водеща към сцените, която навяваше асоциации за увеселителен парк. Не се мотахме много-много и отидохме директно пред главната сцена, където вече се бе посъбрала тълпа, докато веселяците Dreadzone загряваха. Лично мен ме изкефиха, макар да не бяха най-удачния избор за група, подгряваща такава взивоопасна банда като Faith No More. Все пак бяха пичове и накараха хората да се поклащат в такт и да викат с тях. Малко след това си тръгнаха и на сцената започна трескава подготовка за Panican Whyasker. Имаше някакви недоразумения в саундчека и групата се забави, но когато най-сетне всичко бе готово, Нуфри и компания ни връхлетяха с пълна сила! Трябва да отбележа, че почти не ги бях слушал и бяха оставили по-скоро негативно впечатление у мен, но още с първите акорди предусетих, че групата далеч няма да е толкова скучна, колкото си мислех... дори напротив! Наистина добър и енергичен лайв! Даже се преместихме по-напред за да имаме по-добра гледка и за Faith. За наше нещастие не бяхме единствените... Малко след това пред нас се набута един доста енергичен и явно превъзбуден тип, който куфееше като за последно, докато накрая няколко по-едри 'батковци' не му направиха забележка и човекът се поуспокои и отиде да куфее по-напред. Времето сякаш отлетя и Panican се сбогуваха с вече добре загрялата публика. С Ники направихме тактическа грешка решавайки преди Фейт да ходим да пуснем една вода (минавайки през половината публика). Е, ходихме, свършихме си работата, но на връщане попаднахме на една доста масивна стена от хора... Язък за хубавите ни места! Е, успяхме да се набутаме някъде по средата, така че да виждаме що-годе добре сцената, но определено на 10-ина метра от нея беше по-добре. Както и да е, примирихме се и с това, че няма да можем да се съберем с останалите... И зачакахме... Чакането поне за мен мина доста бързо. Няколко пъти се обръщах назад и виждах огромната тълпа, събрала се да види може би най-добрия концерт тази година. Тук трябва да се отбележи, че организацията пак издишаше. Сцената бе сравнително малка и бе поставена доста неудобно, така че хората които бяха най-отзад буквално гледаха трябваше да гледат групата отстрани. Изобщо разположението на сцените беше изключително малоумно - нямаше тихо и спокойно място в рамките на феста и ако човек не бе директно пред някоя сцена, чуваше какво се свири на останалите и се получаваше ужасна какафония - нещо, което нямаше как да не забележим в няколкото часа лутане между сцените след концерта. Както и да е...

    Бекграунд музиката спря, саундчековете свършиха и преди да се усетя, публиката вече беше избухнала в крясъци, писъци, викове, кой каквото може... Всички усещахме, че началото е близо и докато сцената още бе тъмна потекоха първите тонове на Reunited - парчето, с което Майк и компания започват всеки концерт от тази година, като придават съвсем нов смисъл на соул класиката в оригинал на Peaches & Herb. Всички онемяхме, наслаждавайки се на сладката мелодия. Тогава един прожектор освети Майк и той запя... Публиката изригна за момент и веднага след това всички замлъкнаха за да слушат... Беше неописуемо... Този момент, в който виждаш човекът на който се възхищаваш, да стои пред теб, да пее за теб (не ми се мисли какво щеше да бъде, ако бяхме по-напред)... Беше върховно! Малко по малко прожекторите осветиха и останалите членове от бандата и на припева всички те запяха:

    "Reunited and it feels so good
    Reunited 'cause we understood
    There's one perfect fit
    And, sugar, this one is it
    We both are so excited
    'Cause we're reunited, hey, hey..."

    Перфектното въвеждащо парче след 11 години затишие! Малко преди края публиката отново изригна а групата май това и чакаше - без дори да чакат да затихнем, изведнъж, като гръм от ясно небе, заглушавайки писъци и крясъци, те засвириха From Out of Nowhere! И за да стане какафонията пълна и публиката съвсем да се раздвижи след сладкото и мелодично начало, Майк грабна един мегафон и пусна сирената... Без коментар!!! Вече не знаех къде се намирам (всъщност единствено знаех, че се намирам в твърде спокойна част от публиката). Бях в нещо като делириум. Сякаш едновременно виждах Групата, слушах ги, скачах, куфеех и все пак едва осъзнавах какво се случва (и да, бях напълно трезвен!)... Макар да не знаех добре нито един техен текст, виках с цяло гърло (извинявам се на хората със спукани тъпанчета около мен) И така до края на парчето, когато цялата публика изригна отново! А Фейт като че ли само това чакаха - Майк просто казваше нещо от рода на "Thank you!" , кратко и ясно и без дори да чака публиката да утихне, изневиделица групата засвирваше следващото парче! Сякаш бързаха за някъде... Всъщност си беше така! Копелетата успяха да набутат сетлист, който за един нормален концерт изпълняват за 2 часа, във времето, отредено за тях на фестивала - около час и половина!!! Голямо ЕВАЛА за Майк и компания! Докато аз се опитвах да осъзная какво ми се случва, последваха Land of Sunshine и Caffeine, а след това Evidence дойде като мехлем за душата. Така стилно по презумпция, на живо звучеше просто умопомрачително! Атмосферата тъкмо бе станала лежерна и отпускаща, когато... Surprise! You're Dead дойде с гръм и трясък! Тотална ШИЗОФРЕНИЯ! Просто сякаш това бяха 2 съвсем различни групи! Такава енергия, такава мощ, такава агресия! Да, дори агресия! Макар Фейт да не са тежка група! Още повече ми се прииска да съм в някоя по-оживена част от публиката... И така докато се окопитя групата отново наблюдаваше гора от ръце, заслужени аплодисменти. Разбира се не си позволиха този лукс твърде дълго. Започна Last Cup of Sorrow и по мое наблюдение това беше един от фаворитите на публиката. Един от мойте фаворити също. Страхотно изпълнение! За припева Майк отново прибягваше до услугите на мегафона, който за жалост не се чуваше толкова добре там, където бяхме с Ники, но предполагам хората на първите редове са колабирали от кеф! Фейт явно бяха решили да ни размажат с няколко поредни умопомрачителни парчета и малко след паузата засвириха Cuckoo for Caca - парчето, в което Майк доказва, че МОЖЕ да озвучава зомбита във филми и видеоигри и то доста правдоподобно! Пак кратка пауза, изпълнена с аплодисменти и последва страхотния кавър на парчето на The Commodores - Easy. Поредна проява на шизофрения. Бавната балада, една от най-разпознаваемите им песни звучеше и тогава се случи нещо, което аз не обърнах особено внимание и чак като видях клипчетата от концерта видях какво съм пропуснал! Майк бе възседнал стойката на камерата, снимаща концерта, и явно бе искал да се повози на нея... Какво разочарование за горкия човечец, защото трикът така и не стана... Само като си помисля опулените физиономии на операторите и изобщо свидетелите на тази сцена, ме напушва смях. Майк е абсолютно хахо! От него можете да очаквате наистина ВСИЧКО! Съвсем кратка пауза, едно "Well done Бургас!" , произнесено съвсем правилно (това също го видях в клипчетата, на концерта виках прекалено много, за да чувам как точно говори Майк) и класиката Epic вече звучеше от колоните. Публиката отново подивя и заподскача в ритъма, а Майк започна да нарежда:

    "Can you feel it, see it, hear it today?
    If you can't, then it doesn't matter anyway
    You will never understand it cuz it happens too fast
    And it feels so good, it's like walking on glass..."

    ЕПИЧНО!!! Страхотно парче, страхотно изпълнение, и отново аз с моето желание да съм в някое по-оживено кътче пред сцената... А междувременно, докато делириумът продължаваше, те изпълниха и първото тяхно парче, което обикнах - Midlife Crisis. Вече не знаех от къде намирам сили да викам и пея (по-скоро грача) но шизофреничните типове на сцената бяха заразили и мен - разкъсвах се между желанието си да куфея, да пея с тях и да попивам жадно с очи всяко движение на сцената. В крайна сметка така стана, че наблегнах на първите две и изпуснах някои неща, други не виждах заради разстоянието... Както и да е. След паузата и няколко бъзика от страна на Майк те засвириха I Started a Joke... Тръпки ме побиха! Едно от малкото парчета, чийто текст знаех почти изцяло... Просто уникално! След това последва едно непознато за мен парче - Let’s Lynch The Landlord, което се оказва кавър на Dead Kennedys... а след това отново изригване! The Gentle Art of Making Enemies! Цялата публика:

    "Don't look so surprised
    Happy birthday... fucker
    Blow that candle out,
    We're gonna kick you... kick you!..."

    Езикът ми вече се оплиташе и на моменти и аз не се разбирах какво грачех (накрая сигурно е било нещо като "та-тара-тара-тара-та!") , отново малко сравнително спокойствие с King for a Day, а след това... BE! AGGRESSIVE! BE-E AGGRESSIVE! B! E! A-G-G! R-E-S-S! I-V-E!!!! Адреналинът отново достигна критичната си точка! Бандата и публиката скандираха припева на култовото парче, а аз съвсем си оплетох езика и започнах просто да крещя ^_^ . Последва дългоочакваната Ashes to Ashes. Тук някъде Майк нещо превъртя и започна да говори нещо за чалгата, което просто не можех да побера в претъпканата си от информация глава. Някъде към края на концерта Майк започна да прави експерименти със звуци, които звучаха просто брутално, ужасяващо, жестоко! Като стана въпрос за звук... Tой си беше добре... Чист, мощен... Само че на няколко пъти пукаше и се губеше, поредната голяма издънка от страна на организацията. Преди да изпълнят Just a Man се заиграха с публиката, като аз успявам да схвана цялата работа чак сега, като гледах клиповете. На 14ти просто чувах Майк говори с иронична усмивка нещо за чалгата и дюдюках заедно с останалата част от публиката. А самото изпълнение беше жестоко, разбира се! Повечето ще го запомнят с базиците на Майк, с това как ни накара на размахваме ръце в такт и как се наслаждаваше на ефекта... А също така и с желанието да са били на първия ред, когато оня луд слезе от сцената и се качи на конче върху един от охранителните! Аз разбира се не видях нищо, след като слезе, но видеата по този повод, особено тези от първите редове оставиха непреодолимо чувство на благородна завист към въпросните щастливци, докоснали се (съвсем буквално) до този изрод на име Майк Патън! След това групата просто благодари и си излезе. Публиката отново полудя, от различни места се скандираха различни неща. В този момент липсата на твърд под под краката ни бе най-осезаема, защото не можехме да приложим стария номер с тропането с обувки в зала... Затова викахме повече! И усилията ни се увенчаха с успех! След няколко минути викане и напрегнато чакане те отново излязоха на сцената. Отново се погъбаркаха с публиката и засвириха Chariots Of Fire което премина в спокойната Stripsearch. Но Faith No More нямаха намерение да ни пускат да си ходим току-така. Още при първите звуци на следващото, последното парче подивях. Този бас не може да се сбърка! We Care a Lot!!! Култовата класика, първия хит на Фейт, едно от любимите ми техни парчета... куфях и крещях (макар, че поназнайвах текста само на определени места) наистина като за последно!

    И така в умопомрачението си, изпълнен с толкова много емоции просто не осъзнах как парчето бе свършило, как Faith No More се сбогуваха с публиката и излязоха, как хората продължаваха да скандират, викат, свирят, пляскат, не усетих как с Ники тръгнахме в неизвестна посока, бях останал без думи, без врат, без глас, без крака, но се усмихвах... Исках да запазя момента възможно най-дълго. Исках просто да си стоя във внезапната тишина, усановила се след като и последните ентусиасти осъзнаха, че е безсмислено да викат групата за втори бис - от поддръжката вече бяха започнали да демонтират инструментите. Исках да споделя с Ники как се чувствам, но чисто физически просто не можех да проговоря. Дори да можех, от устата ми едва ли щеше да излезе нещо по-смислено от "Ебаси! Ебаси! Ебаси! Ебаси!". Тогава влачени от останалата тълпа започнахме да се придвижваме до другия край на плажа. Не обръщах внимание какво се свири по сцените, не обръщах внимание на хората около мен, делириумът продължаваше...
  • Sofia Dub

    6 Nov 2008, 08:41 by ivanko021

    Thu 30 Oct – Juno Reactor live in Sofia

    Много часове изминаха, откакто аз и моята дружинка влязохме в зала Универсиада, за да станем свидетели на един от най-уникалните концерти, провеждали се на българска земя. Нe ме разбирайте погрешно - 'уникален' е не просто случайно избран епитет, а единствения начин да бъде описан концерта с една дума. Буквално! Сигурен съм, че всички които някога са присъствали на техен концерт ще ме разберат. Защото друга такава група просто НЯМА! Нито пък друг подобен концерт...накратко: Невероятно сценично присъствие, заигравки с публиката, която мигновено отговаряше с бурни възгласи, изключително разнообразие - психеделични баслинии, живи барабани, мощни китари, невероятни перкусии и разбира се не на последно място изключителните вокали на Taz Alexander и Ghetto Priest...атмосферата, която изпълни залата още щом засвириха бе просто уникална! Няма как да ви я опиша, просто имаше за всекиго по нещо - както по-чевръсти и танцувални парчета (които просто карат тялото ти да се движи и ти не можеш да кажеш 'не'), така и по-бавни тракове, при които изпадаш в транс, зяпайки психиращите анимации по видеостените. Но нека започнем от самото начало...

    Според първоначалната информация събитието щеше да започне в 8 вечерта. Малко преди това ние вече бяхме пред залата, където не се виждаше жива душа, и освен охраната и металните огради нищо друго не подсказваше какво ще се случи в следващите 8 часа. Около 8:30-9 часа вече имаше няколко по-големи агитки от хора, пиещи бира пред залата. Някъде около 9-9:30 влязохме в залата. DJ Nagual вече бе започнал сета си. Настанихме се на седалките срещу сцената. пространството между сцената и седалките беше почти празно с изключение на няколкото весели хора, които започнаха да загряват активно за Джуно още от самото начало. Около 10:30 диджеят приключи сета си, който между другото беше доста приятен. На сцената се настаниха Kliment & Micromatic, които започнаха доста яко, но като цяло сета на Nagual повече ми хареса. Малко преди да приключат ние се изнесохме да глътнем малко въздух. Всъщност не влязохме, докато не чухме бурните възгласи от вътрешността на залата. Малко съжалявам, че изпуснах последните подгряващи диджеи, защото явно бяха успели да подгреят тълпата доста добре... Всички, които още бяхме във фоайето бързо-бързо влязохме, за да видим как сцената е притихнала и тъмни фигури се разхождат по нея... Няколко минути подготовка и прожекторите отново осветиха сцената. Последва мощен басов ритъм и все още неосъзнавайки какво ни очаква през следващите 2 часа, започнахме да поклащаме телата си в такт. Първото парче не можах да го разпозная, но му се накефих доста. Успя да ме раздвижи достатъчно, че да избухна на Giant, а след това да продължа на War Dogs. Нещо, което ме свари неподготвен беше внезапното угасване на прожекторите и притихване на залата. Тогава африканците от Amampondo слязоха от сцената и под звуците на своите ударни народни инструменти направиха няколко кръгчета през публиката. Беше изключително странно и забавно и докато се осъзная бяха минали на около 5 метра от мястото, където бях аз. Въпреки че пропуснах шанса си да пипна боядисан в бяло африканец, много им се израдвах на Amampondo... Не бих казал, че съм кой-знае колко голям фен на Juno Reactor (поне преди концерта :D ). Все пак ги слушам с голямо удоволствие, когато се присетя. Дали заради това, или поради страхотните импровизации и доста променените на места тракове успях да разпозная съвсем малко парчета... Нещо, което очаквах, обаче бе изпълнението на God is God. Тъй като до самия ден на концерта не беше ясно ще успея ли да отида, не бях чел новините по сайтовете и не бях наясно с участието на Нина Николина в спектакъла. Когато тя се появи първата мисъл, която пропълзя през опиянения (от музиката и изобщо от целия спектакъл) ми ум беше "какво по дяволите?..." Тя започна да пее "Вода" и започнах да се взирам в сцената за Стунджи и допълнителен сет от барабани, но вместо това на видеостената се изписа "Нина Николина". Всъщност наистина беше доста логично да поканят българска певица с изявен певчески талант точно за тази песен, в която е използван семпъл от "Притури се Планината"... (най-подходящ според мен щеше да е гласът на Елица, но все пак...) От момента в който тя се появи на сцената имах лошо предчувствие за изпълнението, което в крайна сметка не беше толкова лошо (Нина Николина пееше правилно и точно, въпреки че гласа й като тембър бе е леко писклив и утекваше неприятно в залата и съвсем ненужно доокрасяваше песента. Иначе се справи доста добре и въпреки леко неприятното усещане бях по-скоро доволен от изпълнението. След това дойде ред на може би най-големия хит на Juno, а именно - Pistolero. Още при първите няколко звуци публиката усети какво я чака и лудна. В следващите 7 минути всички подскачаха с ръце във въздуха и пяха заедно с Taz Alexander магнетичната песен. Беше наистина красиво да се видят всички тези усмихнати лица и ръце, вдигнати високо във въздуха сякаш да се докоснат до божественото...наистина невероятни 7 минути в края на които почти останах без глас, но продължавах да крещя и аплодирам... от тук нататък спомените ми започват да изневеряват...мисля че изпълниха City of The Sinful от новия си албум, която малко поуспокои страстите и ни даде възможност да си починем, за да изкуфеем за пореден път на Guardian Angel или High Energy Protons - наистина не помня коя беше, но много й се израдвах. Имената на някои от песните научих след концерта (наистина много се срамувам от себе си). Една от тях беше Hotaka. Дали защото не е включена в студиен албум на групата, или по други причини (ех, оправдания) някак си не я бях чувал дотогава. Доста й се изкефих. Разнообрази допълнително атмосферата на цялото събитие, вкарвайки мощни китари (Бен слезе от пулта, грабна една китара и започнаха да свирят заедно със Sugizo) и рок ритъм. Даже трима весели дебилни хорица зад мене започнаха малко пого (:D) . Изобщо всички й се накефиха. Тук някъде Juno напуснаха залата. Последваха около 5 минути, в които публиката се опита да продъни пода на зала Универсиада...От един момент започнах да усещам, че пода се тресе не само от краката ни. Джуно отново бяха на сцената...В биса (доколкото си спомням де) чухме по-бавни парчета...сред тях си заслужава да се отбележи Tokyo Dub, която като цяло не ми е сред фаворитите от последния албум, но всички луднахме (за пореден път), когато Taz запя: "Sofia...Out of my head you flow...From my heart to my soul...Watch the energy flow" . Последваха Conquistador pt. 1 и Angels and Men. За последната Нина Николина отново се качи на сцената. Лошото предчувствие ме споходи за втори път тази нощ. Този път обаче Нина пя чудесно. Гласът й се преплиташе магически с гласа на Taz и ефекта бе поразителен...от тук нататък групата започна да експериментира, редувайки бързи и бавни, ритмични и брейкови части. Ghetto Priest започна да обяснява нещо в ямайски стил. Тук съжалявам, че ушите ми бяха толкова заглъхнали, защото не успях да разбера много (блазе им на хората на последния ред на залата, където звука е бил перфектен)...Последните минути от концерта бяха много емоционални. Истинските фенове на Джуно със сигурност са ги отценили подобаващо. След това групата се поклони и слязоха от сцената за последен път под бурните аплодисменти на всички, присъствали на това наистина незабравимо събитие...Много съжалявам, че не можех да остана за Atma и останалите диджеи след Джуно, но нямаше как иначе...

    Juno Reactor са наистина уникална група. Доказаха го с концерта си в София. Измина почти седмица от него, а аз все още не мога да спра да ги слушам по цял ден... Поне следващия път, когато дойдат ще съм напълно подготвен за тях. Независимо какво изсвирят ще им се израдвам максимално, както на 30ти октомври...Паметна дата, в която се сбъдна мечтата на около 1000 българи, интересуващи се от по-различната електронна музика...
  • Индустриалните машини Ministry разбиха зала Христо Ботев в София!

    13 Jul 2008, 16:27 by ivanko021

    Sat 12 Jul – MINISTRY - C U LaTouR in Sofia!


    12.07.08 - това е дата, която всеки фен на индъстриъл метъла ще помни цял живот! Да видиш любимата си група на живо в България е нещо невероятно! Да видиш Бащите на индъстриъл метъла на живо е нещо уникално. А когато Ministry са една от любимите ти групи усещането е...просто не може да се опише с думи!!!

    Но нека започнем от самото начало. Слизайки от автобус 94 няколко минути след 7 часа, човек вижда 2 основни групи от хора - едните са се скупчили пред залата и пият бира, другите са на опашка пред няколко магазинчета, за да си купят бира xD. Бързо преминахме през втората група и се присъединихме към първата. Точно в 8 часа залата отвори врати и ние бяхме едни от първите, които влязоха. Висяхме около половин час, разглеждайки мърчъндайза (и мечтаейки си да имаме по 90 кинта в джоба, за да си вземем тениска с надпис "Adios motherfuckers***R.I.P. Ministry - 1981-2008" ). След това решихме влезем в самата зала. Седнахме отстрани, чудейки се дали шоуто ще закъснее. Тук вероятно трябва да отбележа единственото нещо, което развали по някакъв начин кефа ми от този концерт. Наложи ми се често на няколко ключови места да притичвам до тоалетната,откъдето все пак чувах ударните, но всичко друго се губеше. Както и да е. Така успях да пропусна началото на Alien Industry (за което съжалявам, тъй като смятам че са доста добра и способна група). Въпреки, че изтървах началото (точно в 9 часа), успях да стигна навреме и да се набутам достатъчно напред при останалите от нашата скромна групичка. Целия им сетлист не помня (а и не знам имената на всички песни), но съм сигурен че изпълниха Pushing Away, Fever, Alive и K.O. . Според мен тези песни бяха страхотна загрявка за месомелачката, която ни очакваше на Ministry. Към края вокалиста им - Тери призова всички "да не запазваме едноминутно шибано мълчание, а вместо това да не спираме да шумим" в памет на първия им барабанист, Църо който са загубили точно преди 10 месеца. Това и направихме! близо 2 минути не спирахме да ръкопляскаме, крещим, пищим - кой каквото може! След това групата изпълни още 2 (ако не ме лъже паметта) песни и се оттегли сред бурни овации от моя страна и немалка част от публиката. Беше 21:40. след около 5-10 минути свързване на кабели от страна на персонала, най-после внесоха декорите - 3 огради, които (както много вярно са написали от радио Тангра не се знаеше "дали ще пазят групата от публиката или публиката от Ministry". След още 10-ина минути проверки на микрофони, барабани, китари и прожектори осветлението угасна. Два сини прожектора от двете страни на сцената осветиха две лога на "The Last Sucker" - последния албум на Ministry. На видеостената се появи изображението на огромна въртяща се диско топка. След миг всички осъзнахме, че то всъщност далеч не е диско топка а всъщност е череп. На екрана излезе надписа "Revolting Cocks -I'm Not Gay". Последва мощен тътен на синт-бас барабани - Аха! - Ministry рекламират нова песен на един от най-успешните сайд-проджекти на чичко Ал. А песента е яка! Здрав танцувален електронен ритъм и шумен guitar-driven припев. Изобщо - чудесно. След като се изгубиха и последните звуци от здравия бийт на песента, публиката като че ли лудна. Всички започнаха да крещят, предусещайки какво ще последва. И няколко секунди след това ТЕ спокойно си излязоха на сцената под интро звуците на Let's Go! Докато Ал ни поздравяваше с жестове аз настръхнах - ТА ТОВА СА MINISTRY, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! БАЩИТЕ! В БЪЛГАРИЯ!!! ЕДНО ПОСЛЕДНО СБОГОМ....нямах много време да продължа с лирическото отклонение, тъй като Групата започна да свири. Още с първите няколко ноти, изсвирени от тях, настана хаос и блъсканица - на всеки 5 метра имаше човек, започващ пого. След малко по-малко от минута се образува стабилен мош пит с що-годе ясни граници близо до сцената, горе-долу по средата. (Тук е мястото да отбележа, че централно по цялото продължение на залата имаше нещо като тунел за кабели, висок 3-4 сантиметра, който на всичкото отгоре беше и хлъзгав и доста хора от погото се подхлъзнаха и не беше особено приятно). Както и да е. Важното е че успяхме да въведем някакъв ред в хаоса и всеки можеше да си се радва както иска - имаше и мошъри, имаше и пичове дето подскачаха нагоре-надолу от кеф, имаше хедбенгъри, имаше хора, които седяха на седалките от двете страни на сцената - изобщо имаше хора от почти всякакви възрасти (най-вече между 20 и 40 годишни. Групата непрестанно ни подканваше да вдигнем ръце във въздуха - и ние отговаряхме подобаващо. Залата беше огласена не само от гласа на Ал, но и от публиката - кой с писък, кой с врясък, кой пееше песните от край до край, кой пееше само припевите. На всяко удобно място имаше човек, който за запичне да вика "Ой-Ой-Ой!!!" и естествено всички след него продължават... Мошпитът беше почти постоянен. Аз не спирах да подскачам и да пея (по-скоро крещя, тъй като гласа ми още на първите няколко песни се изгуби) където знаех текста, а през останалото време просто си виках, за да правя шум. И Така след подобаващото начало с Let's Go, последва почти веселата The Dick Song, посветена на вицепрезидента Дик Чейни, след това изсвириха жестоката "Watch Yourself" (една от малкото песни, които им знаех текста (почти) от край до край, но от кеф го забравих по едно време), продължиха със сериозната 'Life is Good' и завършиха с песните от последния им албум с "The Last Sucker". Между всяка песен публиката изригваше и хиляди ръце се изстрелваха във въздуха. Освен това върху екрана, разположен зад сцената се прожектираха различни кадри, съобразени с песните - те заедно с осветлението действаха доста психиращо и в един момент даже се чудих дали не гледам повече екрана, отколкото самата сцена! Както и да е, след края на "The Last Sucker" публиката беше толкова побесняла, че когато започна невероятната 'No W' в един момент се чудих дали това не е всъщност 'Rio Grande Blood'. Но не беше - всички вече бяха достатъчно загряли и се размазахме и на "No W" и на "Waiting" (на която се сетих какво точно се пее в припева чак малко преди последния куплет), както и на Worthless (беше много готино как в припева Ал повтаря "you're WORTHLESS, you're WORTHLESS,you're WORTHLESS и сочи към нас и респективно ние правим същото :D ). За жалост следващата част от концерта ми е леко мъгла, защото ми се налагаше да посетя тоалетната няколко пъти и така пропуснах половината част от леко бавната 'Wrong', а след това цялата 'Rio Grande Blood" и откъслечни части от "Senior Peligro" и "Lieslieslies", както и цялата "Khyber Pass". Като цяло не съжалявам много за първата и последната, но разбрах, че на другите 3 песни тълпата е превъртяла съвсем. Както и да е. Успях да се върна малко след началото на първия бис и "So What" - първата от старите песни, които щяха да изпълнят. След "Khyber Pass" тълпата се беше поуспокоила, но това не беше задълго. Още с първите няколко ноти от "N.W.O." всички отново полудяха. а публиката като че ли стана едно - всички знаехме кога да си вдигнем ръцете и в този момент прожекторите ни осветяваха - гледката беше...невероятна....в тази песен всички бяхме ЕДИН ЦЯЛ ОРГАНИЗЪМ! Дори и седящите бяха се изправили на крака. Самият Ал изтрещя и взимайки една китара, започна да свири част от песента. Момента беше запомнящ се! Това е една от най-култовите им песни, все пак. След като песента приключи, бандата изчака малко, но аплодисментите и възгласите ни бяха заглушени от мощен крясък! Още преди китарите да се включат към барабаните всички познахме следващия култов индъстриъл метъл химн - "Just One Fix" . Погото се завърна със страшна сила а повечето хора, които не бяха в него куфееха по-силно и от преди, с ръце във въздуха. За мен това беше първата кулминация в този концерт - момента в който полудях. Ако бях пухкав и мощен като повечето 'батковци' в погото сигурно щях да се хвърля без да се замислям, но се ограничих само с хедбенгинг, подскачане и викане - до самия край - "JUST ONE FIX!!!". Докато се опомня песента вече бе свършила и залата отново бе огласена от мощни аплодисменти и крясъци - бяхме жестока публика! И по-добре можеше, но въпреки всичко бяхме жестоки! Ministry също! Всички искахме още...и си го получихме!!! Познатия риф от друга тяхна класика - "Thieves" озвучи цялатя зала. А когато Ал започна та крещи "THIEVES! THIEVES AND LIARS!!!MURDERERS!!!!....." за втори път тая вечер ми падна щората! Барабаните се включиха с малко по-различен от оригиналния ритъм и всички започнахме да поскачаме бавно-бавно крещейки заедно с Ал. Тогава последва брейка през който остана за звучи само китарата и чинела на фона на един сампъл - Ал бавно вдигна ръка - гледайки ни весело - всички знаехме какво ще последва, когато я свали......ии..."LIAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAARS!!!!!!" . Всички започнаха да се размазват на бързата част от песента - и мошърите (към които отново насмалко да се присъединя), и хедбенгърите - ВСИЧКИ!!! Всички викахме заедно с Ал, независимо колко малко глас ни беше останал. Последва 2-рата бавна част от песента (през която всички имаха възможноста да се освестят за малко, преди да дойде 2-рата бърза. След нея пак последва кратък брейк, съставен от 4-5 сампъла (пак да се освестим, но този път заради последната, най-готината част от парчето - Бърза, на четири пъти прекъсвана от семпли - цялата публика за втори път беше едно цяло - \m/ *HEADBANGS*\m/ ..."I WANT PEACE!!!!", \m/ *HEADBANGS*\m/ ..."YOU WANT PEACE!!!!", \m/ *HEADBANGS*\m/ ..."I CAN"T HEAR YOOOU!!!!!",\m/ *HEADBANGS*\m/ ..."I STILL CAN"T HEAR YOU!!!!!" - и очакваният, стегнат ýдарен край! 2 минути след това тълпата още не беше стихнала от аплодисменти, писъци и крясъци. Тогава Ministry се оттеглиха за втори път от сцената...последваха още 5 минути, през които никой не преставаше да крещи, пищи, ръкопляска....всички ръце бяха във въздуха. На няколко пъти се опитахме да започнем да скандираме "MINISTRY", но всички бяхме до такава степен прегракнали, че единственото нещо, което можехме да правим е просто да крещим нечленоразделно!! Много жалко, защото групата го заслужваше! Всички го заслужавахме!! Тогава Ал и Джон Бекдел (клавириста) излязоха и започнаха бавно-бавно убийственият кавър на класиката "What a Wouderful World". Всички осъзнахме, че това ще е последната песен за вечерта...Малко ми оставаше да не се разплача, осмисляйки че всичко ще свърши след няколко минути и ТЕ ще си тръгнат...и че никога няма да се върнат. Започнах да си мисля колко бързо мина този концерт....но разбира се лиричното отклонение отново бе прекъснато....този път от тишина....погледнах към Ал - със закачлива усмивка той беше вдигнал ръка за втори път днес. и Всички отново осъзнахме какво ще се случи след като я свали....."WOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOORLD!!!!!!!!" Отново настана лудница! Прехода от мелодична, тиха, баладична песен, към мощна, бърза, енергична пънкария беше осъществен по жесток начин! Мошпита се възобнови за последен път. Аз самия не знаех какво крещя (трябваше да е нещо, като текста на песента, но сега като си припомня почвам да се съмнявам...), но съм сигурен как всички произнесоха частта от песента, която гласи "I..Love...YOU!!!", сочейки към Ал! Песента завърши както трябва - мощно, шумно и стегнато. И тогава публиката изригна за сетен път! Това бяха последните мигове...за наше нещастие ние бяхме относително далеч от сцената и не можахме да си хванем нито вода, нито палка, нито дори листче със сетлиста от Боговете на индъстриъл метъла....затова пък когато търсихме за перца по пода Борко успя да отреагира най-бързо от всички и сега се радва на страхотно перце с логото на Ministry! Още помня как пича до когото Борко си намери перцето обясняваше възмутено 5 минути след това как са му го взели под носа :D .

    Изобщо...това беше най-бруталния концерт тази година (и поне за мен ще продължи да бъде). Изкарахме си чудесно! Накефихме се на любимата си група, Ал също ни се накефи (сигурен съм в това!). Естествено можеше и по-добре да е (можеха да ни посвирят още един-два кавъра), но пък през цялото време групата беше на ниво. Звука беше достатъчно здрав и мощен, но поради калпавата акустика аз поне не можах да чуя много от вокалите и семплите че дори и понекога китарите ми се смесваха с останалата част от шумотевицата, бът ху кеърс деммит? Човек трябва да е Голям неблагодарник, за да не се израдва на любимата си група само заради гадния на места звук. На мен лично ми беше достатъчно самото усещане от присъствието на Ал в тази зала! Беше един незабравим концерт!

    P.S. Абе аз ли си въобразявам или целия се изпотих, писайки тоя журнал o.O
    Баси...все едно преживях концерта наново!

    P.S.2 няма да давам сетлист, тъй като и без туй споменах поне по веднъж хронологично всички парчета от концерта....ако все пак държите да ги видите във вид на списък, надникнете в журнала на Ант ( x_Opheliac_x ) и ще го намерите xP

    R.I.P. MINISTRY
    1981 - 2008
    ADIOS MOTHERFUCKERS!