• Ultra Vague Recordings – Uvarious Artists Vol.1 (2011)

    12 May 2011, 10:20 by FudoKazuki


    Style: Live Electronics, Trip-Hop, Indie-Folk
    Date: 10 May 2011
    Label: Ultra Vague Recordings
    Website: http://facebook.com/uvrecordings

    ..every track is a page in my life (might be in yours to). I’m talking about ups and downs, love and losses and what it takes to love sometimes. I’m very proud of every single track. We are on a same boat if you feel the same. This is my most private compilation.

    I would like to express my gratitude to all the bands, who took part in this compilation and shared theirs outstanding music with Ultra Vague Recordings followers all around the globe.

    R.I.P. Maria Navrotskaya (Twiggy Pop)


    Track list:

    1 Sivan Levy – It Musn’t Be Love 2:32

    2 Echo Gardens – Wait For More 3:10

    3 IMMAGO – Mother Penguin 3:08

    4 Tango Tempo – Flying Stone & Violet Dress 4:08

    5 Half Dub Theory – Think Aloud 4:07

    6 Mamanet – One Day 6:50

    7 NIMB – You And Me 2:57

    8 Rekevin – Peter 4:16

    9 Pur:Pur – Make Love To Me 3:73

    10 So July – Something Else(piano version) 2:49

    11 Frost Nova – Acoustic Good Luck 3:58

    12 Каракуль – Видел сон 3:25

    13 CherryVata – Mountainz’N'Space 4:35

    14 twiggy pop – Norway Fjords 3:18

    15 Fudo Kazuki – Real Virtuality 3:03

    16 KARIZZA – Молоко 3:19

    17 New Edge – Fairyland 4:44

    18 Diamos Roll – Triple Strike (live edit) 5:44

    19 Blicq – Civil Pulse 3:46

    Каждый трек это отдельная история в моей жизни и в жизни, я надеюсь, твоей)) я говорю о взлетах и падениях, о любви и потерях, о том, чего нам стоит любовь порой. Я горжусь и люблю каждый трек в этом сборнике. Если ты в той же лодке, то у нас много общего.
    Должен сказать, что этот сборник только первая ласточка от UVR. Название Uvarious Arists VOL.1 говорит само за себя. Это первый сборник из серии UVR и это мой самый интимный сборник музыки на данный момент.

    Кроме артистов из бывшего союза на сборнике присутствуют исполнители из Израиля, Швеции и Чехии.

    Спасибо всем музыкантам принявшим участие в моем проекте!

    Трек Twiggy Pop любезно предоставлен Романом Гаврилюком (ex-Twiggy Pop)
    R.I.P. Мария Навроцкая




  • Rekevin + Frost Nova @ Sullivan Room, Kiev

    2 Mar 2011, 23:47 by FudoKazuki

    [ENG] Ultra Vague Recordings (UVR) presents:

    the best Russian Trip-Hop band Rekevin with the only show in Kiev!

    When: 22 April
    Where: Sullivan Room
    Event: http://last.fm/event/1860220+Rekevin+-+Frost+Nova

    [RUS] Ultra Vague Recordings (UVR) представляет:

    Впервые в Киеве!
    Единственный концерт в Украине!

    22 апреля Rekevin не только впервые посетит столицу Украины с единственным концертом, но и презентуют третий альбом!

    photo by Maria Ionova-Gribina

    - «Европейское качество звука подкрепляется потрясающей красотой самой музыки. Сложно поверить, что они из Москвы, а не Бристоля».

    У московская группы Rekevin за плечами два полноценных альбома, выступления на крупных фестивалях: Stereoleto, Koktebel Jazz Festival, Усадьба Джаз; участие в премии Артемия Троицкого Степной волк, выступления на радио Серебряный дождь, на каналах О2тв, А1.

    Откроют выступление Frost Nova их трек Second Attention с конца прошлого года в ротации на радиостанциях Украины, России и Соединенных Штатов Америки.

    В Минске группа открывала выступление Parov Stelar band, а в украинской столице выступила на на одном из крупнейших фестивалей электронной музыки Global Gathering 2010.
    В феврале 2011 стартовал тур в поддержку нового альбома под названием Deadline.

    клуб Sullivan Room

    Встреча на last.fm:

    Встреча на Facebook:

    Встреча Вконтакте:

    (c) 2011 uvr promo group
  • NEW TRACK: Mini - Grunt & The Son Of Captain Blood

    4 Jul 2010, 16:22 by funnyfarm

    The Reel Banditos have released a new single called "Mini - Grunt & The Son Of Captain Blood". The song is a part of the "Indochina" concept album the band released in September 2008.
    "Mini - Grunt & The Son Of Captain Blood" is dedicated to Sean Flynn and Dana Stone.
    Here's the sory behind the song:
    On April 6, 1970 the photographers Sean Flynn (son of legendary actor Errol Flynn) and Dana Stone disappeared after traveling on motorbikes across the Vietnamese border into Cambodia to report from the war there. It is supposed that they were arrested by the Viet Cong and handed over to Khmer Rouge. Some sources claim that they survived in captivity until 1975, although other more likely sources claim they were killed roughly six months later.
    Get the song here at iTunes, or any other download store.
    Mini Grunt & The Son Of Captain Blood
  • Soon available!! Swede:art – Emotional Colors

    24 May 2010, 17:42 by pilot77

    Tokyo Dawn is proud to announce Swede:art’s amazing debut long player “Emotional Colors”!

    This album has it all! Influences from modern techno and 90s hiphop melt into unorthodox funk, subbass staccatos, saw tooth wave attacks and colorful bleep action in slow motion. Expect sixty minutes of pure boom bap diabolism dipped with contributions by Blaktroniks, Pursuit Grooves, Stray, Blaktroniks, Duktus, Caits Meissner and Comfort Fit.

    Ready for an excessive head-nodding session?

    Preview here: Swede:art – Emotional colors

    “Emotional Colors” will be available 23rd June 2010 from your favorite clap provider.
  • [Spook] Last.FM Bunnies & Other Animals

    30 Apr 2010, 20:54 by IanAR

    Following Fly Things Come In Threes? - Another in my occasional series of articles about spooky goings-on, on my profile.

    Here's a screen-cap' of my three month's top eight artists, today ...

    Notice anything odd? There're a few strange coincidences about this line-up. Here's a key image, to illustrate ...

    Chaps grouped in the centre & ladies on the flanks. Julieta Venegas is about to be pounced on, by a bunny. Whilst Shara Worden is holding a bunny. Simian Mobile Disco bring a monkey (class of 'higher primates', to be precise), in their name. Run Toto Run are named after a cute li'll' running doggie. The Stranglers are riding a dragon. Then We Are Wolves and ... It's the Wolf! It's the Wolf!

    What's the role of Imogen Heap & Massive Attack?

    My Current Fav'e Releases / Tracks From These Artists

    Julieta Venegas Otra Cosa / Amores Platónicos (other plays)
    Simian Mobile Disco Cruel Intentions / Cruel Intentions (Greg Wilson re-edit) (other plays)

    Massive Attack Heligoland / Babel (other plays)
    Shara Worden The Creatures in the Garden of Lady Walton / Cocodrillo (other plays)

    Run Toto Run Plastic Gold EP / Hater (other plays)
    The Stranglers BBC In Concert (23rd April 1977) / Sometimes (BBC In Concert 23/04/77) (other plays)

    We Are Wolves Invisible Violence / Paloma (other plays)
    Imogen Heap Ellipse / Wait It Out (other plays)

    What's the message in these tea leaves? I think this calls for an expert in Chinese astrology, or some-such! :/ %)

  • Comfort Fit - Bit by Bit | Music video

    27 Nov 2009, 15:21 by pilot77

    The Polyshufflez LP is available in your favourite MP3 store or make sure to grab one of the beautiful and strictly limited collector's edition CDs directly from Tokyo Dawn Records here.

    Enjoy! :)
  • [electroclash] W.I.T. - I Surrender, Live 2003

    18 Sep 2009, 14:40 by IanAR

    I fondly remember seeing W.I.T. and Larry Tee at The Egg, 25 May 03, as part of the LED Festival weekend. W.I.T. were promoting their excellent album Whatever It Takes but, since, seem to've moved on to other things.

    They were a great band, exuding a Barbarella tinged feminism and're widely missed. So, I was delighted to find footage from their La Sala Rossa, Montreal show (28 Jun 2003). Here they are, performing I Surrender.

    Their only streamable track on Last.FM is Ooh I Like It. If you'd like more tracks, please tag them streamable track wants and maybe someone'll take the hint.
  • [Goldfrapp] 5th Studio Album On The Way

    19 Jul 2009, 18:01 by IanAR

    I just noticed that a 5th Studio Album section appeared on Goldfrapp's Wikipedia, leading to Goldfrapp.com/blog where Alison Goldfrapp, 4 Jun 09 said:
    We are in London today writing, we are doing a week up here and a week in Bath, alternating like that until the album is finished. It’s great to be in both the city and in the countryside for the making of this album.
    (Goldfrapp, Will Gregory)

    I for one am looking forward to a Seventh Tree follow-up, ideally in the Felt Mountain or Black Cherry neighbourhood, but whatever it is courageous, please.

    This is a little earlier in the year than when we heard the first whispers of Seventh Tree, so there's hope we'll see a release before Christmas.

    Update 24 Oct 09: The most official word I've heard regarding a release date, has come to us via BBC 6 Music, a couple of days ago - "Alison says work is well underway on their new album due out in 2010".

    Pls, check-out the Alison Goldfrapp & Seventh Tree groups.
  • И какво стана през 2008?

    6 Dec 2008, 15:53 by VelBG

    През 2008 излязоха немалко неща, някои дългоочаквани, някои изненадващи; приятни изненади и разочарования.

    Рок ветерани

    Едно от големите имена в историята на музиката, Queen, издаде пръв студиен албум от 13 години насам. И за жалост, той не би могъл да бъде по-далеч от златните години на групата с Freddie Mercury. Вместо амбициозните и иновативни песни с помнещи се мелодии и оригинални аранжименти тук има традиционен рок-енд-рол, който не блести с нищо особено. Paul Rodgers, макар и да се старае, съвсем не е вокал от класата на предишния, а почеркът му е навсякъде тук - за жалост The Cosmos Rocks звучи повече като не особено добър албум на Freeили Bad Company, отколкото като Queen. Все пак не е съвсем лош, има някои прилични песни, които бегло напомнят за величията, които са били преди десетилетия, но дори и те по-скоро те карат да завъртиш A Night at the Opera, отколкото настоящата творба отново. 4/10

    Uriah Heep също се завръщат след 10годишно преоткриване на миналото и активна концертна дейност на всевъзможни места(че дори и у нас, няколко пъти). Не е съвсем учудващо, че новата им творба, Wake The Sleeper, звучи малко ръждиво - все пак за последно Heep не са пускали нов материал от 1998. И ако песни като Overload, What Kind of God и Angels Walk with You моментално се превръщат в Heep-класики, то голяма част от останалите парчета звучат еднотипно и мудно, макар и да са сред най-твърдите неща, които са правили. В албума липсва баланса на Sonic Origami и Sea of Light, като няма дори една балада. Вокалните хармонии също са рядкост. Като цяло звучи като Deep Purple, и ако динозаврите от Heep искат да напишат нещо наистина стойностно толкова късно в своята кариера трябва да се постараят повече. 6.5/10

    Нов албум издадоха и Marillion. Носещ малко непривичното и странното за групата заглавие Happiness Is The Road, той е смирен и все пак приятен опит за поп-прог рок. Определено дори и на 25 години, групата е способна да пише качествен материал, както в музикално, така и в текстово отношение, но проблемът тук е, че малко са се престарали - албумът е двоен и преваля 100 минути, което неминуемо води до разлика в качеството на песните. Ако бяха свили количеството за сметка на качеството, албумът би се наредил сред най-добрите неща в каталога им, но в този си вид е почти невъзможен за слушане наведнъж. Все пак, когато слушателят отсее песните, които си заслужават, те наистина въздействат. Дано да е така и на 21ви февруари, когато ще видим някои от тях на живо. 7/10

    Asiaпък записаха пръв албум в оригиналния си състав от 25 години насам. Носещ очевидното заглавие Phoenix, той е улегнал и не твърде сложен прог рок, очевидно написан от хора, които знаят какво са, и които не се правят на нещо друго. Не липсва нищо от каталога на групата - напластени клавири, силни мелодии, някои по-сложни композиции(като великолепната Parallel worlds/vortex/deya), инструментално майсторство и топлите вокали на John Wetton. Phoenix може и да е здраво закотвен в '82, до дебюта и големия успех на групата, но те нямат нищо против. 7.5/10

    Рок / Alternative

    Pendragonпредизвикаха фурор с новата си творба, наречена Pure. Макар и за известно време да оглавяваше всевъзможни потребителски класации, над албуми като The Wake и Misplaced Childhood, това е доста пресилено. Pure е доста приятен албум, черпещ вдъхновение от Marillion и Pink Floyd, но далеч не е велик такъв. Като цяло Pure по-скоро пренаписва горните, отколкото влага нещо свое, ориентиран е към това да спечели техните почитатели, а не нови такива. И в това няма нищо лошо, разбира се. Особено ако човек е сред първите. 7.5/10

    Една от най-приятните изненади на годината за мен е завръщането на Goldfrappот клубен денс към електроника за слушане със Seventh Tree. Felt Mountain, техният дебют, е един от големите албуми на десетилетието, и определено в ограничаващия жанр на клубната музика те не могат да реализират дори половината от потенциала си. Все пак, да се надяваме, че са направили достатъчно средства, за да могат да правят каквото си поискат от тук нататък. Колкото Felt Mountain беше студен и неземен, толкова Seventh Tree е човешки и топъл, и не в лош смисъл. Определено тук няма Utopia, но песни като Little Bird и Monster Love няма как да не причинят топла въздишка. Посоката, в която се развиват Goldfrapp, определено е правилна, и се надявам да продължат да правят крачки напред, а не встрани. 7.5/10

    Друга много приятна изненада беше може би най-популярният албум тази година - Viva la Vida. Coldplay правят ако не дръзка, то решителна крачка от поп към по-сериозна музика, и това е поне отчасти благодарение на Brian Eno, продуцирал творбата. Тук липсва подходът от предишните им албуми 'сингъл до сингъла', което прави цялостната творба по-силна просто от сбор на песните й. Някои от композициите се състоят от няколко части; има и песни по 7-8 минути. Дори и пилотният сингъл, превърнал се в абсолютен хит, Violet Hill, няма конвенционална структура. Радостно е, че такъв наистина хубав албум се харесва на широката публика, и Coldplay определено ще бъдат под напрежение да напишат нещо поне толкова добро. 7.5/10

    След петгодишна пауза и смени в състава на сцената се завръщат и Tindersticks. Последните им няколко албума са доста лежерни и далеч от идейната мощ на първите три, а в последно време соловите на Stuart Staples са по-добри от тези на групата. За щастие обаче, The Hungry saw ни най-малко не отговаря на това описание. Tindersticks звучат преродени, имащи нещо ново да кажат, преосмислили миналото си и гледащи към бъдещето. Вокалите на Staples са все така пропити с алкохол, цигари и меланхолия; поезията му е декадентски-рефлективна, а музиката - запомняща се, естетска и внимателно аранжирана. Това важи за всички песни на албума, но трябва да отлича The Other Side of the World, която се нарежда сред най-добрите моменти в историята на групата и е достойна за втория албум. Лично за мен, това е песен на годината. 8.5/10

    The Hungry Saw би бил и албум на годината, ако не се беше появил изневиделица вторият солов албум на Brett Anderson, наречен Wilderness. Славата и известността отдавна са напуснали бившия вокал на Suede, и той ясно съзнава това. Anderson вече не е младеж на двадесет и няколко с глам имидж и скандално мелодраматичен личен живот. Прекрачил 40, той се е лишил от всяка поза и излишна мелодрама. Но времето отличава поетите от позьорите - пред нас се показва чувствителен и земен човек, запазил стремежа към красиво в себе си. И именно това отразява музиката му - в Wilderness има девет песни, в които почти всичко е дело на самия Брет - пиано, китара, вокали, текстове. Партнира му само челист и на една песен - вокалистка. Самите песни са изцяло акустични, без излишен кич, с красиви и прости мелодии, и на места болезнено искрени стихове. Дори след няколко десетки завъртания, албумът не омръзва и въздейства по същия начин, както и първия път. Brett Anderson е създал малко бижу, най-добрата му творба от бляскавия кристал Dog Man Star насам. 9/10

    2008 определено имаше какво да ни предложи, да се надяваме, че догодина новопоявилите се албуми ще бъдат дори още по-стойностни.
  • Is Pop The New Avant-Garde?

    12 Feb 2008, 18:47 by Babs_05

    There are whispers and mutters that are starting to take hold and catch on - that indie is on its way out and pop and disco are where it's at.

    Are they?

    A few weeks ago, I recommended Hercules and Love Affair and their new track, Blind, which features Antony Hegarty (of Antony & the Johnsons) at the helm, backed by very florid baroque dance music tinged with darkness. Cutting through the hype and promo, I'd agree they sound fresh and new, but is the world ready to make the shift?

    I think we're in a void in terms of music trends. Indentikit indie bands are destroying what's left of a great genre. What started out in the early 80s as underground and unknown to the majority has now become the noise of choice. Bastardised beyond recognition, battered and mislabelled 'pop' by people who don't know what they're doing, Johnny Marr's intricate, shimmering genius is now nothing more than a jangly guitar mish-mash.

    I think Coldplay are pushing their luck, delaying the release of their next album. Everyone knows it was ready last year. What are they waiting for? An entrance? They're in danger of leaving it too late. After the unexpected success of math rock going mainstream last year, we now have the horrendous Foals with their approximation of math rock via pop, citing Steve Reich for gravitas and inspiration from world music, "Senegalese and stuff."

    Hahaha! Do one. Go on, hop it. Grown ups are talking.

    They're boring. We're bored. The time is ripe now for something different, but which way will the wind blow? The unwritten rule for experimental avant garde is it must be oppositional. The norm is/was indie. What's opposite? Pop. Bubblegum pop would be the natural extreme. Pop and dance is where I think we should start seeing some more creativity soon.

    Let's have a few minutes silence, remember the great and good, and have a look at where it all started.

    The Smiths - This Charming Man

    And just for good measure: The Smiths - How Soon Is Now (Six Minute Version)

    Babs My Gang

    Related: RIP Indie : 1982 - 2008